За Европа еднакво гибелни са и бежанският поток, и външната политика на САЩ

Ако се приеме, че демографията е съдба, то придвижванията на населението са моторът на историята.

Kолко актуална е констатацията на Самюъл Хънтингтън в неговия фундаментален труд за Сблъсъка на цивилизациите повече от 20 години след публикуването му на фона на мигрантската криза.

Европа, класическата Западна цивилизация, е пред истинска екзистенциална криза, възникнала от неискащите западни политици да проумеят действителността, а именно че „Великото преселение на народите” води до неизбежен сблъсък на култури.

Съществуването на Западната цивилизация е пред риск или най-малко е в качествен упадък/ерозия. Разломът, разделящ ислямската култура от западната, се премести в сърцето на Европа, поставяйки православната цивилизация в капан.

Етнически расизъм, ксенофобия, културни противоречия, крайнодесен – крайноляв екстремизъм, национализъм, неонацизъм, икономическа стагнация, постоянна заплаха от тероризъм ще бъдат част от ежедневието в Европа през следващите десетилетия. Правещите политика трябва да изтрезнеят и да осъзнаят, че износът на демокрация, двойните стандарти и спазването на човешките права са само един продукт на Западната цивилизация, който вече не може да бъде налаган в други цивилизации, отърсили се от трудния период на деколонизацията и поели по пътя на свое самостоятелно, уникално развитие.

Проповядваните от Запада човешки права и демокрация са уникални, но не и универсални. В началото на 90-те години на XX век Ричард Никсън отбеляза, че „сегашната икономическа мощ на Китай прави неблагоразумни лекциите на САЩ за права на човека. След две десетилетия те ще предизвикват смях”. Точно, смях. Вашингтон атакува Пекин и Иран, че не спазват човешките права, а поощрява съществуването на мракобесна Саудитска Арабия, където фразата човешки права може би не съществува в местния език.

През последните месеци медии, политици, световни организации алармират, че се осъществява най-голямото мигриране на хора от края на Втората световна война. Да, но тогава разместените пластове бяха предимно във вътрешността на различните цивилизации. Днес това изглежда по различен начин – „нетолерантната” ислямска култура се смесва с толерантна християнска Европа. Докато настоящите политици действат в стерилна среда, обикновените хора няма да останат безучастни – антисемитизмът срещу евреите от XX век ще бъде заместен от антисемитизъм срещу арабите през XXI век.

Случилото се на Нова година в Кьолн, Хамбург, Дюселдорф, Берлин т.н., където толерантните действия на силите на реда позволиха на над хиляда мюсюлмани да атакуват стотици беззащитни жени, е ярък пример за напълно провалената политика на отворени врати на германския канцлер Меркел. Тази линия на поведение на някои европейски правителства само увеличава негодуванието на милиони европейци, които се обръщат за помощ към алтернативни политически партии, появили се, за да разбият дългогодишното статукво в страните си. Освен това политиката на германското правителство по отношение на мигрантите води до противоречие в ЕС, поставяйки под въпрос бъдещето на Общността и интеграцията.

Европа трябва да се събуди. Интеграция и приобщаване на тези хора в европейската култура, социални порядки и законодателен и правов ред няма да има. Милиони хора от чужди култури в Лондон, Берлин, Брюксел (Моленбек) и други европейски столици живеят в гета със своите културни особености без ни най-малко желание да следват и спазват европейските ценности. Те знаят, че тяхната задача е бавно и стремглаво поемане на ролята на демографски двигател в застаряваща, неадекватна и летаргична Европа.

Надвисналата над Стария континент заплаха от издигането на полумесеца все още може да бъде разрешена, но дали политическите и икономически кръгове го осъзнават, а също дали имат воля и желание да го направят.

Разрешаването на проблемите в Африка и Близкия изток е панацея и за Европа. Длъжно е, задължително е да се предприемат няколко адекватни действия в сътрудничество с регионалните държави за стабилизиране на ситуацията:

Първо, приемане на резолюции от Съвета за сигурност на ООН за създаване на бежански лагери в защитени зони в Сирия, Ирак, Сомалия, Еритрея, Либия, Афганистан и връщане на всички мигранти, пристигнали през последните 5 години в Европа, които не отговарят на критериите за даване на убежище. В резолюциите трябва да бъде заложено сформиране на международен корпус от въоръжени сили за охрана на зоните от конфликти и тероризъм, а също така международен фонд за събиране на средства за финансиране на операциите и за временно нормално пребиваване на мигрантите в лагерите.

Второ, строг контрол по границите на ЕС и спиране „подхвърлянето на топката” от страна на страна.

Трето, създаване на световна армия под егидата на ООН за пълното унищожаване на терористичните организации в Ирак, Сирия, Афганистан, Либия, Сомалия и др.

Четвърто, радикални действия срещу фундаменталния ислям и проповядваните идеологии, включително в социалните мрежи. Предоставяне на достъп до образование в Африка, Азия и Близкия изток. Натиск върху правителствата в Кувейт, Саудитска Арабия и Иран с цел изкореняване на екстремизма в тези държави.

Пето, приемане на „пътни карти” за мир и политическо устройство в раздираните от конфликти държави, като Западът не се опитва да налага демократичните си ценности и позволи народите да самоопределят пътя си на развитие.

И последно, връщане на мигрантите от лагерите в родните им държави и отпускане на финансова помощ за възстановяване на държавите, включително за образование и здравеопазване.

Спокойната и мирна Европа вече е химера и заради това е длъжна да инициира подобни действия, отскубвайки се от белоглавия американски орел, за да продължи да съществува. Американската външна политика в момента води към гибел Стария континент, който трябва да се върне към корените си.

Източник: news.bg

Коментари

Share This Post